3946.- MAGDALENA BOYADZHIEVA

MAGDALENA BOYADJIEVA (MAGI BO), nacida en Yambol (Bulgaria)
Graduada en la Academia de Bellas Artes de Veliko Tarnovo (Bulgaria), en la Especialidad Gráfica. Posteriormente ha trabajado en la ILUSTRACIÓN y presentación del Libro de la Academia de Bellas artes "Nicolay Pavlovich" en SOFÍA / BULGARIA
Desde 1985 participa en exposiciones regionales, nacionales e internacionales, destacando las siguientes muestras:
1985 Bienal Internacional de las Artes Gráficas de VARNA( Bulgaria)
1986 Bienal Internacional de las Artes Gráficas VARNA (Bulgaria)
1987 Bienal Internacional de las Artes Gráficas VARNA(Bulgaria)
1990 Premio Internacional BIELLA PER L´INCISIONE- BIELLA ( ITALIA)
1995 Primera Bienal Internacional de las Artes Gráficas - SOFÍA (Bulgaria)
1999 Trienal Internacional de las Artes Graficas MOSCÚ (Rusia)
2000 EXPOSICIÓN INTERCONTINENTAL DE LAS ARTES PICTÓRICAS "2000 Razones para querer la Tierra"(acompañado de un relato corto escrito por la pintora) ROTERDAM, TOKIO, LONDRES, NUEVA YORK, LOS ÁNGELES, BUENOS
AIRES, OMÁN, BERLÍN), en la cual participan 2000 pintores de todo el mundo,
donde ha sido premiada con el PREMIO DE CONSERVACIÓN DEL MEDIO AMBIENTE DE LA „ CRUZ VERDE „ - HOLANDA
INDIVIDUALMENTE ha realizado exposiciones en su ciudad natal Yambol (4), en SOFÍA (2) , en HAMBURGO Galería „ ARTAGENA” de Monika Amelsberg
(ALEMANIA), BALMURAL (ALEMANIA)
Su obra grafica y de óleo esta en colecciones privadas en HAMBURGO, WUPERTAL, HERZBERG AM HARZ, BERLÍN, DORTMUND, CELLE (Alemania); JAVEA, DENIA y VALENCIA (España) y también en MILWAUKEE (WISCONSIN) ESTADOS UNIDOS.
Desde 1995 es miembro de La UNIÓN DE LOS ARTISAS BÚLGAROS.
Desde el año 2002 vive y trabaja en España. Sus obras han sido expuestas en la Galería de Isabel Bilbao en Javea/Alicante.
Ha ilustrado libros y también narraciones en muchos periódicos y revistas en Bulgaria.Tiene 8 exposiciones individuales, ha publicado sus narraciones, poemas e ilustraciones en muchos Medios Literarios de Bulgaria.
HA PUBLICADO en el año 2000 en Bulgaria el libro "LOS DÍAS DE LA GENTE” /cuentos para niños y adultos/ ilustrado por la artista/.
En el año 2010 ha publicado su libro poético "FUERA DE LA ESFERA DEL RELOJ" ilustrado por ella misma. El libro esta conectado mediante la palabra e imagen con el gran artista español y el PADRE DEL SURREALISMO, SALVADOR DALÍ. El libro poético „Fuera de la esfera del reloj” ya es propiedad del NUEVO MUSEO DE DALÍ еn ST. PETERSBURGO/ FLORIDA / Е.E.U.U. y está a disposición de los lectores de la biblioteca del museo.
Esta pendiente de salir su tercer libro de poesía “ LAS NUBES SOÑADORAS “
Dedicado también a Dalí y sus cuadros relacionados con los sueños.
Hoy en día Magdalena Boyadzhieva /Magi Bo/ vive y trabaja en España ( Denia) Alicante

EL HOMBRE INVISIBLE

Dedico este poema a S. Dalí
y su cuadro "El hombre invisible"

Еl enigma de mis sueños
es un hombre invisible,
que tiene ropa de viento
y sonrisa de lluvia.

El me descubre en el futuro
soñando con la mujer,
que tiene la piel de perla
y los ojos de miel.

Su tristeza se cambia
por anhelo de lluvia.
Dedos tiernos de plata
sobre cuerdas nocturnas...

El es eterno como el mar,
viento, ola tormenta,
el relámpago en el cielo,
la corriente alterna.

En mis sueños esta presente
un hombre invisible,
por el cual me despierto siempre
con el presentimiento de lluvia...




НЕВИДИМИЯТ МЪЖ

Посвещавам на Салвадор Дали
за картината му "Невидимият мъж"

Той е енигмата от съня ми
онзи невидим мъж,
който има дреха от вятър
и усмивка от дъжд...

Той ме открива отново във времето
в спомена за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.

Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облачна е нощта.

Той е безкраен като морето-
буря, вятър, вълна,
светкавицата в морето,
кратък миг тишина.

Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж,
който ме кара да се събуждам
с предчувствието за дъжд.

RECUERDAS UNA ROSA- dijiste tú
emborrachado de mi cuerpo.
Y me arrancaste de mi alma
tocándome como un florero.

Ahora estoy muerta- te díje desesperada,
pero ni siquiera lo notaste.
La sangre de la rosa se durmió
bajo sus propios pinchos clavada...

НАПОМНЯШ РОЗА- каза ти
опиянен от аромата.
И ме откъсна от душата ми,
докосвайки ме като ваза.

Сега съм мъртва- казах в мрака,
но ти дори не забеляза.
Кръвта на розата заспа
под остри тръни приласкана.

EL VERDE SILENCIO
de las palmeras
abraza la tarde dormida
y ella sueña
sus sueños verdiazules,
en que se miran mis pensamientos.
Hoy. A las tres.
Hace calor.
El mar se estira
y en frente
un hombre lo mira, lo mira...

ЗЕЛЕНОТО МЪЛЧАНИЕ
на палмите
прегръща спящия следобед.
Днес той сънува
огледално- сини сънища,
в които се оглеждат мислите ми
в три без пет. Горещо е.
Морето се протяга, а отсреща-
един човек продава сладолед...

LAS PALMERAS esta tarde
me parecen dibujadas con pincel,
y el cielo tan cubierto
con las nubes esponjosas
me recuerda a un cuadro,
a un cuadro de oleo.
Escucho mis pensamientos
en el silencio.
Hoy. A la madrugada.
El mar tiene color de plomo.
El mar tiene

АХ, ТАЗИ СУТРИН палмите
са сякаш нарисувани със четка
и небето покрито
с облаци в мастилно- синьо
напомня на абстрактна живопис !
Дочувам мислите си в тишината.
На разсъмване
оловно сиво е морето.

/Este poema está dedicado a Salvador Dalí/

LA METAMORFOSIS
nace en mi alma
y me mira de tus ojos.
Mi alma- una mariposa,
que sueña campos y ríos.
Su sueño aún sin nacer.
Su tristeza se convierte en rocas.
La metamorfosis
de un huevo dormido
apareciendo en un cuadro de Dalí...



/Посвещавам на Салвадор Дали/

МЕТАМОРФОЗАТА
се ражда във душата ми
и се оглежда в твоите очи.
Душата ми е спяща пеперуда
сънуваща полета и треви.
Мечтата й е още неродена,
скръбта й се превръща във скали.
Метаморфозатата е спяща какавида,
родена във картина на Дали...

LA VENTANA

/Dedico este poema a mi pintor favorito-
El Padre del Surrealismo, Salvador Dalí/

Aveces miro por la ventana,
contemplando las nubes en el cielo.
Sueño ser un pájaro y vuelo
entre las nubes en un cuadro,
de un cuadro de oleo.
Sueño que estoy llena de nubes,
de espuma y rocas,
agua y arena...
Sueño que del mar
estoy enamorada.
Sueño con los ojos abiertos...

ПРОЗОРЕЦ

/ Посвещавам това стихотворение
на Бащата на сюрреализма- Салвадор Дали /

Понякога заставам на прозореца
и съзерцавам облаците във небето.
Сънувам, че съм пълна с облаци,
с вода и пяна,
с пясък и скали.
Сънувам, че съм влюбена в морето.
Сънувам със отворени очи...

GEOMETRÍA NOCTURNA

Aveces de noche
las esquinas del cuarto
me parecen mas agudas
que por el día
y entonces
me pongo en el centro,
para que no me hieran.
Las diagonales de la noche
son más largas
que las sombras en las paredes.
Las agujas del reloj-
un compás,
que clava su punta
en el silencio.
De momento estoy levantada
de cara a la ventana.
El techo esta arriba.
Por detrás- la entrada.
La luz de la lampara
esta proyectando
sobre el suelo
una circunferencia amarilla,
en cuyo centro yo me pondré
pensando
en Kandinsky,
Van Gogh,
el Tiempo...y en Dalí.
Intenta resolverme.
y en Dalí

Посвещавам това стихотворениена
С. Дали за картината му " Невидимият мъж"

Понякога вечер
ъглите в стаята
ми изглеждат по-остри,
отколкото през деня
и тогава
заставам в средата,
за да не ме наранят.
Диагоналите на нощта
са по-дълги от сенките по стената.
Стрелките в часовника са пергел,
забил острие в тишината.
В момента стоя
с лице към прозореца,
/ успоредно с дивана/.
Вратата е зад гърба ми,
а над мен е тавана.
Светлината на лампата
проектира на пода
произволна жълта окръжност,
в чийто център аз ще застана,
мислейки за Кандински,
за Ван Гог,
времето
и Дали.
Опитай да ме решиш.

ESPAÑA, LA SANGRE DE LA ROSA

España, España ! Corazón de fuego !
Un volcán erupta de tu corazón.
Tu alma arde es indomable,
un alma sangrante e implacable.

Tu corazón quema y pulveriza,
la rosa roja es tu corazón.
¡ Abrázala, bésala ! Bésala fuerte !
La rosa roja, el amor de la muerte...

Tu corazón esta loco de pasión.
Un torero enamorado de muerte.
La sangre de la rosa roja infiel.
La pasión es sangre más dulce qué la miel !

La sangre de la rosa es tu dulce veneno.
Tu lloro canta un triste flamenco.
¡ Aprieta, aprieta el pincho agudo !
Un baile entre victima y verdugo.

Su corazón es joven, cruel y valiente.
La sangre cabalga en sus venas.
Torero hermoso, una rosa sagrada.
La sangre de la rosa se duerme domada...

ИСПАНИЯ- КРЪВТА НА РОЗАТА

Сърцето ти е огнено, Испания!
Изригва от сърцето ти вулкан.
Душата ти е непокорна,
като връхлитащ ураган.

Сърцето ти изпепелява.
Червена роза е страстта.
Прегръщаш я, целуваш я до болка,
за да познаеш любовта.

Сърцето ти е страстно до безумие.
Тореадорът влюбен е в смъртта.
Кръвта на розата се стича по арената.
Страстта е кръв, по- сладка от меда...

От острите й тръни се опшваш.
Притискаш я със дива страст.
Плачът ти се превръща във фламенко,
в прегръдка между жертва и палач.

Сърцето му е младо и жестоко.
Кръвта препуска в гордите му вени.
Красив докрай пред пълната арена,
кръвта на розата заспива укротена...

Pintura de MAGDALENA BOYADZHIEVA



En el ojo del tiempo

Dedico este poema a Salvador Dalí, marqués de Pubol
y sus obras „ La persistencia de la memoria „

(o “Los relojes blandos„ y “El tiempo derretido„),

”En búsqueda de la cuarta dimensión „

“Dos cabezas llenas de nubes„ y “El hombre invisible „

El tiempo es blando como el queso.
Dalí lo unta sobre el pan.
¡ Come, marqués ! ¡ Que te acuerdes !
Aún para mi es temprano nacer.

El tiempo es blando en la esfera.
Huele a moho y soledad.
¿ Marqués, me oyes ?
Te llamo de dentro –
Desde el vacío de un reloj.

El reloj llora – de mi tristeza.
Estoy encerrada en esta máquina.
Estoy en el ojo del tiempo, marqués.
Yo soy su lágrima.

Aún estoy dentro – un embrión pequeñito.
Soy como una perla de luz.
Quizás por eso adoras los huevos
Pero tu Gala no sabe, ¿ verdad ?

Está oscuro. Gira el tiempo.
Aún para mí es temprano nacer.
Hasta entonces vendré en tus sueños.
La llave esta a la costa del mar.

Yo soy un verso de un poema
Y abriré por la noche la puerta.
Despertando mañana con Gala
Vas a comerte asombrado un huevo.

2

Antes yo fui tu musa de lava.
Ahora soy una mujer en la playa.
Yo soy la lluvia, nubes, la niebla
Tú – el crepúsculo en mi alma.

¿ No lo recuerdas ? Eres el mar.
Yo soy tu alma amarga y salada.
Yo convertí las agujas en remos,
para que pueda más pronto llegar.

Los relojes contigo se derriten en gotas.
El tiempo trepa en el pasado.
Yo estoy en el futuro, marqués.
El tiempo aquí tiene puntas agudas.

Mi alma toca con ternura la cáscara.
Se parece a un caracol dorado.
Luego, tímida, se asoma -
una llave de sol, un brillante milagro.

Por fin estaba fuera del huevo,
fuera del este maldito reloj.
Había nacida en la playa vacía
desnuda y virgen- frente al mar.

Nací para borrar el tiempo.
Ya no existe entre nosotros.
El genio loco se comió el tiempo
Yo lo convierto en costa y mar.

Посвещавам на Салвадор Дали-Маркиз де Пубол
и неговите картини : „Настойчивостта на спомена“ или
/„Меките часовници“ и „Разтопеното време“ /
„В търсене на четвъртото измерение“
„Две глави пълни с облаци“
„Невидимият мъж“




В ОКОТО НА ВРЕМЕТО

/ Поема /

Меко е времето - като сирене.
Дали го размазва с нож във ръка
Изяж го, маркизе ! За да си спомниш!
Още е рано да се родя.

Меко е времето в циферблата.
Мирише на мухъл от самота.
Чуй ме, маркизе ! Гласът ми те вика
от камамберната пустота.

Плаче часовникът – от тъгата ми.
Гледаш към него замислен в нощта.
Аз съм в окото на времето ,скъпи.
Аз съм неговата сълза.

Аз съм в часовника-малък зародиш,
напомнящ перла от светлина.
Ето защо обожаваш яйцата.
Твоята Гала не знае това.

Тъмно е вътре.Въртят се стрелките.
Трябва да чакам да се родя.
Но дотогавд ще идвам в съня ти
и ще оставям ключа на брега.

Ще се превърна в стих от поема
и ще отклю чвам нощем врата.
Ти ще се будиш сутрин до Гала
и ще закусваш учуден с яйца.




2


Аз съм твоята муза от лава.
Скръбта ме превърна в твърда скала.
Аз съм облаците, небето-
ти си спомена за дъжда...

Нима забрави? Ти си морето.
Аз съм солената ти душа.
За да мога да стигна до тебе,
превърнах стрелките в бързи весла.

При теб циферблатите бавно се стапят.
Времето в миналото пълзи.
Аз съм в бъдещето, маркизе.
Времето тук е с остри ъгли.

Душата ми нежно докосна пространството
подобно на охлюв със златни рогца.
После подаде се плавно от тялото-
Ключ сол изваян от светлина.

Тогава разбрах, че съм вън от яйцето,
вън от проклетия циферблат.
Стоях пред морето- гола и девствена.
Бях се родила на пустия плаж.

Родих се, за да изтрия времето.
Няма го времето между нас.
Лудият гений изяде времето.
Аз го превърнах в море и бряг.







In the Eye of Time

(or : The Woman-child at the Sea Shore)


The time in the clock face is soft as a cheese.
Dali will spread it over the bread.
Eat it marquis! But never forget!
It’s early for me to get out of the egg.

The time in the clock face had locked me in cage.
It smells like mould and loneliness.
I can see you down there. Can you see me marquis
through the camembert loneliness?

The clock is crying because I’m sad.
Look at the clock face! Can you see me inside?
I’m in the eye of time, did you here?
I’m its tear.

I’m in the clock egg.
I’m in a pearl made of light.
That’s why Dali, you’ll adore the eggs.
Now your Gala will be surprised.

It’s dark in the clock.
The clock hands go round.
My hands are the clock’s.
Can you hear the sound?

I’ll turn in a poem
and I’ll open the door.
I will come in your dreams.
Leave the key on the shore…

2

You saw me last night.
I felt so alone.
Marquis, it is early
for me to be born.

Can you remember? Try it again!
I was the woman child in your brain.
You are the memory of the rain.
We are two heads full of clouds in the rain…

Do you remember? You are the sea.
I’m your salty soul and will be.
The clock is the egg of my destiny.
I’m the persistence of memory.

The clocks are melting softly with you,
the time creeps in the past.
I’m in the future Mr. Dali,
Here the time stings as a bee!

My soul tenderly touched the space.
Like a golden snail softly sliding outside-
Out of the body, out of the shell-
A treble-clef made of light…

At last I was out of the shell of the egg,
out of the damn face of the damn clock.
Virgin and naked, born to be free,
lain on the sand front of the sea.

I was born to delete the time.
There is no time between us any more.
The crazy genius ate it whole.
I turned the Time in a sea and a shore.