MIRIANA BASHEVA [10.302]

Miriana Basheva (Sofía, Bulgaria, 1947)

POR LA MAÑANA

¿Dónde estuve anoche? ¿En brazos de quién?

Recuerdo sólo unos labios junto a mi corazón.

Recuerdo palmas furtivas, crueles y tiernas.

Recuerdo "¡Más! ¡Que todo te duela!"

Recuerdo la lluvia cayendo por mi espalda.

(No era más que eso. No eran lágrimas de hombre.)

Recuerdo el largo adiós, el breve camino a casa.

Y me dormí como un gato abandonado a su muerte.

Traducción de Juan Antonio Bernier

http://juanantoniobernier.blogspot.com.es/

БЪРЗИЯ ЛИ, ЕКСПРЕС ЛИ ЧАКАМ?

Бързия ли, експрес ли чакам?

Чаках, пушех и ставах - мъж...

Някой тихо псуваше в мрака

и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви

като малък архипелаг

два семафора в сто посоки

разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога

с мен гореше зелен фенер.

Веки миг ми искаше огън

някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда

се въртеше над куп палта.

Дъжд валеше. Над всички лордове

и над всички крадци в света.

И над мене. Аз все тъй чакам.

Аз от чакане станах мъж.

Над безумните черни влакове

се изсипва страхотен дъжд.

Бясна свирка процежда пара

през присвита и зла уста.

Дъжд се лее! Над всички гари

и над всички мъже в света.

НА ТЕЗИ, С КОИТО СЛУЧАЙНО СЕ СРЕЩАМЕ

Помня - кратка, внезапна вечер.

Помня, в твоите бегли длани

стихва, сякаш на смърт обречено,

хладното ми добро държание.

Помня - ти ми разкриваш нещо

много важно и много просто –

гениалното ти усещане,

че сме с теб два далечни острова.

Помня, няма излишно време

да се правим на реалисти.

И с готовност за бой приемаме –

и в секундите има истина!

…………………………

Помня, казваме сбогом – в упор.

Почва ден. Той е романтичен.

Други казваха – много глупаво,

можеше да не се увличате.

Много важно, че се разделяме!

Важното е, че утре влизаме

в други вечери, пренаселени

с невъзможна и ясна близост!

Аз и днес ще те разпозная

с гениалното си усещане –

в други, считани за случайни,

а напълно редовни срещи.

Аз от малка съм си такава –

най-щастливата. Чак до скомина.

Само името ти забавих.

А лицето ти не запомних.

ГОРДЕЛИВИТЕ

Горделивите –

ние –

не питаме никога.

В резултат –

емболия

от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!

Няма противоядия.

Мълчаливо, но царствено

умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,

мразен, неминуем,

как да кажа „обичам"?

Може някой да чуе!)

Горделивите –

ние –

живеем от болката.

Ех, понякога пием

един за друг.

Толкова.

МАЙСТОРА И МАРГАРИТА

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

Ще има на-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

ВИЕ, НИЕ И АЗ

Вие

честно ми посвещавате

стихове, щом ми стане мъчно.

Обща мъката, обща славата,

обща - сметката ни в кръчма.

Аз

съм ваше момче, момчета!

Ваше - духом. И мимоходом.

Не настръхвайте в обща четина.

Днес мискетът е превъзходен.

Вие

доблестно се усмихвате

на нахалството - да съм ваша.

И си пишем - надменни стихове.

Отбраняваме се. И плашим.

Ние

с вас сме същински стриди -

само трошене ни отваря.

Аз

обаче ще си отида.

Поздравете от мене бара.

Аз

ще хвана такси пред ВИТИЗ.

Сам-самичка ще се отправя...

Поздравете от мен жените си!

И изобщо - много здраве.